Постинг
16.02.2010 14:41 -
Вярата и вярването
Автор: shadowstan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1345 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2010 14:49
Прочетен: 1345 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 16.02.2010 14:49
Духовния принцип действащ при търсенето на напътствия може да бъде наречен вяра.
Вярата често е неразбирана сред хората, които я бъркат с вярването/ убеждението.
Вярването винаги е да вярваш в нещо, във верую или в принципи формиращи догматична система.
Вярващия вярва определени неща или говори като част от отделно кредо.
Вярата, от друга страна, няма съдържание. Тя не съдържа познание. Тя е отношение. Подход, който знае отвъд всяко съмнение, без значение на обстоятелствата, че всико е добре. И съществото живеещо живот с вяра не може да бъде обезсърчено при никакви обстоятелства. Вярата е начин на мислене, че Безкрайния Създател, висшето аз и аз-а, планирал тази инкарнация преди да се появи в плът са предоставили необятни възможности за учене и служене.
Понякога в ученето се намесва страданието. Понякога има тъга и болка. Но живеещия във вяра знае, че това което се случва е съвършено. Че е точно това, от което има нужда за духовния напредък и да бъдеш от полза. В следствие на това съществото се хармонизира и сътрудничи с обстоятелствата и позволява креативността и въобръжението да играят роля в разгръщането на събитията.
Вярата не познава затворени врати. Вярата остава търпелива, уверена и с безкрайно внимание. Защото ще дойдат подсказките, намеците и информация от духа и ще осветят ситуацията в настоящия момент.
И тази е вярата, братко, която ще ти служи добре докато се учиш да слушаш и да общуваш със системата си за напътствия.
Източник: http://www.llresearch.org/transcripts/issues/2009/2009_0922.aspx
Вярата често е неразбирана сред хората, които я бъркат с вярването/ убеждението.
Вярването винаги е да вярваш в нещо, във верую или в принципи формиращи догматична система.
Вярващия вярва определени неща или говори като част от отделно кредо.
Вярата, от друга страна, няма съдържание. Тя не съдържа познание. Тя е отношение. Подход, който знае отвъд всяко съмнение, без значение на обстоятелствата, че всико е добре. И съществото живеещо живот с вяра не може да бъде обезсърчено при никакви обстоятелства. Вярата е начин на мислене, че Безкрайния Създател, висшето аз и аз-а, планирал тази инкарнация преди да се появи в плът са предоставили необятни възможности за учене и служене.
Понякога в ученето се намесва страданието. Понякога има тъга и болка. Но живеещия във вяра знае, че това което се случва е съвършено. Че е точно това, от което има нужда за духовния напредък и да бъдеш от полза. В следствие на това съществото се хармонизира и сътрудничи с обстоятелствата и позволява креативността и въобръжението да играят роля в разгръщането на събитията.
Вярата не познава затворени врати. Вярата остава търпелива, уверена и с безкрайно внимание. Защото ще дойдат подсказките, намеците и информация от духа и ще осветят ситуацията в настоящия момент.
И тази е вярата, братко, която ще ти служи добре докато се учиш да слушаш и да общуваш със системата си за напътствия.
Източник: http://www.llresearch.org/transcripts/issues/2009/2009_0922.aspx
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 241
