Геометрия на пространството

Питали ли сте се някога от какво е направена реалността?

Тази осезаема атомна структура, изглеждаща толкова истинска? Как така всичко се появява от нищото? Атомите се сътоят от 99.99999% празно пространство и се оказва, че това, което наричаме реалност е предимно празно пространство, леко назъбено – малка вибрационна флуктуация, както се описва от квантовата теория, вълнова форма генерираща това, което наричаме атомна структура. Следва да се запитаме не би ли могла тази флуктуация да е функция на самото пространство? Възможно ли е пространството да е пълно, а не празно? Не са ли атомните структури само симтоми на флуктуациите на пространството?

Всичко това не е нищо ново; повечето древни цивилизации са вярвали във всеобхватния енергиен бульон вплетен в тъкантта на пространството, а по-късно много от най-великите мислители на света като Айнщайн, Никола Тесла, Бъкминстър Фулър и Уолтър Ръсел вярваха във всеобхватната енергия в основата на тъканта на пространството. Предположението в основата на това проучване е просто - пространството не е празно, то е пълно! Пълно е с енергия създаваща самите атомни структури – реалността. Това е океан от електромагнитно излъчване, което наричаме енергия на нулевата точка, проявяваща се отвъд всяко съмнение, с механични ефекти, които се измерват в лаборатории и чиято космологична константа е добавена към вакуума във вселенски мащаб за да обоснове наблюдаваното ускорение на разширението.

Просто казано реалността не е нещо по-различно от промяната на състоянието на водата, когато молекулите й се променят в лед. Този термодинамичен ефект е резултат от преминаването на енергията или информацията от едно състояние в друго. В случая водата онагледява атомната структура , а леда - енергията на вакуумната структура. Така можем да определим двете страни на уравнението – едната като вълнова форма (вода или течност), а другата като геометрична (твърда), получена в процеса на охлаждане.

Това изследване установява геометричната взаимовръзка между пространството и фазата/ състоянието на материята както в примера вода/ лед. Това отношение се изразява геометрично като фрактална тетраедърна подредба, вписана в сфера, където векторните линии на генерираните от геометричната подредба сили представляват структурата на самото пространство, а сферата е вълновата форма като резултат от флуктуацията на пространството, наблюдавана като атоми. Геометричното отношение към вълновата форма е не-линейно, понеже е фрактал със сферите – от безкрайно голямо до безкрайно малко - вписани едно в друго във всички посоки, създавайки изпитването на реалност.

Като пример от механиката, представете си, че спиновете на електрона са вписани във въртенето на Земята, вписани във въртенето на слънчевата система, вписани в периферията на галактиката, вписани в галактическия диск, вписани в нашия галактически куп, вписани в нашия свръх-галактически куп, вписан в нашата Вселена която се дупликира фрактално до безкрайност, по-точно изразена като Мултивселена. Резолюцията на структурата се описва от отношонеито на орбиталите към безкрайността, от безкрайно голямо към безкрайно малко.

Сега вижте себе си като една от тези граници между базкрайно голямото е базкрайно малкото. Предаването на информация, или енергия, през границите е реципрочно в двете направления. Например енергията отделена от тялото ви през деня по смисъла на термодинамиката е реципрочна на информацията постъпила чрез сетивата в съзнанието ви. Посоките на векторите са дефазирани на 180 градуса един от друг, с други думи са срещуположни, където енергията отделена от тялото ви е от границата навън от вас, а постъпилата информация е от границата нъвтре към вас т.е. Съзнание или само-съзнаване.

Стоящата вълнова форма генерирана от срещуположните фази е границата, която наричаме реалност. Информационния пренос през границата е функция на 64 кодона генериращи аминокиселините на двойно спиралната ДНК структура. Комбинациите кодони, които изглеждат неактивни (само 20 от 64-те кодона генерират ДНК аминокиселини) се интегрират геометрично с фракталните измерения на пространството предавайки информация през границата, формиращи това, което е популярно известно като аура поле.

За да получите представа за количеството предавана информация само от 20-те кодона, представете си, че разтегляте/ развивате като пружина ДНК пакета намиращ се в центъра на клетката, и съединявате всички развити спирали от клетките на човешкото тяло от край до край. За да се измине разстояние на равно на така получената нишка един реактивен самолет движещ се около 1 600 км/ ч би трябвало да лети прибл. 24 000 години от единия до другия край на нишката.

Защо тогава повечето хора казват, че е невъзможно да си представят безкрайността когато собственото им съществуване е част от безкрайната граница генерирана от фракталната геометрия на пространството? Причината е проста – склонността да си представяме Мултивселената като външно, безкрайно голямо векторно измерение. Но визуализацията е функция на съзнанието и затова навътре от границата, което е векторна посока към безкрайно малко. За щастие, повечето Учители ходили някога по Земята са се опитали да просветят хората за важността на насочване на сетивата навътре, което в много и различни култури се разбира като молитва или медитация.

Изразено геометрично или математически като нелинейна фрактална математика, или изразено философски като нива на съзнанието, значимостта на отделянето на време за съзерцание става очевидна. В резултат на тази практика човек може да изпита истинската природа на съществуването си и мястото си в безкрая на Мултивселената.

 =-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=

Ако тематиката ви е интересна ще намерите публикувани в мрежата  материали на Насим Харамейн на англ. език – лекции, семинари, интервюта, Crossing the Event Horizon DVD.

Източници:

The Geometry of space © 2000 by Nassim Haramein

www.theresonanceproject.org